🌿 Малката червена кокошчица
Представяне на 3 дейности
👦🏻Възрастова група: 5-6 години.
⏰ Продължителност: около 30 минути.
🎯 Педагогически цели
Тази дейност предлага на учителя да подкрепи учениците в изграждането на умствени образи, като се базира на известната народна приказка „Малката червена кокошчица“ от Байрън Бартън:
👉 Запознаване с приказката (виж по-долу).
💬 Защо тази история?
Приказката показва етапите, през които преминава Малката червена кокошчица, за да направи кекс (посаждане на зърно жито, жътва, мелене на брашно, печене на кекса). На всеки етап тя иска помощ от другите (котка, прасенце и патица), но никой не желае да участва. Само че всички искат да опитат кекса, когато е готов!
Тази дейност насърчава точно представяне на всеки етап: значение на думите, движенията, интонацията. Учителят подкрепя учениците в сензорно представяне на историята. Всяка от трите дейности има за цел постепенно да задълбочи визуализацията и ангажираността на учениците.
🧩 План на дейността
| Дейност 1 |
Запознаване с опростена версия на историята за Малката червена кокошчица. Колективно обогатяване на сензорното описание на всеки етап. Учителят разказва историята, включвайки идеи и предложения от учениците. |
|---|---|
| Дейност 2 |
Учителят разказва историята, включвайки елементи, предложени от учениците по време на първата дейност.
Разказ за приготвянето на кекса с включени действия и елементи, предложени от учениците. |
| Дейност 3 |
Преглед на историята с включване на елементи, предложени от учениците по време на предишните дейности. Изследване на движенията и интонацията, характерни за всеки герой, и включването им в диалога. |
„Малката червена кокошчица“
Малката червена кокошчица е на път с малките си пиленца. Тя кълве, намира зърно жито и казва:
„Кът-кът-кът! Кой ще ми помогне да посея това зърно?“
— Па-па-па! Не аз! — казва патицата.
— Грух-грух! Не аз! — казва прасенцето.
— Мяу! Не аз! — казва котката.
— Кът-кът-кът! Ех, добре, ще го направя сама с малките си пиленца.
Тя сее зърното и го полива. Зърното пораства, става стъбло и красив клас жито.
Когато класът узрял, Малката червена кокошчица казва:
„Кът-кът-кът! Кой ще ми помогне да ожънем това жито?“
— Па-па-па! Не аз! — казва патицата.
— Грух-грух! Не аз! — казва прасенцето.
— Мяу! Не аз! — казва котката.
— Кът-кът-кът! Ех, добре, ще го направя сама с малките си пиленца.
Когато житото е ожънато, Малката червена кокошчица казва:
„Кът-кът-кът! Кой ще ми помогне да направим кекс с това жито?“
— Па-па-па! Не аз! — казва патицата.
— Грух-грух! Не аз! — казва прасенцето.
— Мяу! Не аз! — казва котката.
— Кът-кът-кът! Ех, добре, ще го направя сама с малките си пиленца.
Тя смилa житото, прави брашно и пече вкусен кекс.
Когато кексът е готов, Малката червена кокошчица казва:
„Кът-кът-кът! Кой ще ми помогне да го изядем?“
— Па-па-па! Аз! — казва патицата.
— Грух-грух! Аз! — казва прасенцето.
— Мяу! Аз! — казва котката.
— Кът-кът-кът! Не, не, не! Вие не ми помогнахте да го направя, няма да ми помагате да го ядем! Ще го изям сама с малките си пиленца!
Цвър-цвър-цвър, приказката свърши!