Играта на статуите

🎯 Цел: Свързване на емоции с история

👦🏻Целева възраст: 5–12 години

⏰ Продължителност: 5–15 минути

👉 Тази игра включва няколко упражнения за „превръщане“ в статуя, подобно на играта „Едно–две–три–слънце“. Може да се използва и вариант на играта „Симон казва“ („Жак каза“).

👉 Развивани умения: Слушане, въображение, преживяване и осмисляне на история.

🟢 Правила на играта

Децата застават изправени в кръг, обърнати с лице навън. Учителят, който стои в центъра, разказва история (примерната по-долу или друга подходяща). Когато той плесне с ръце, всяко дете се обръща и „замръзва“ като статуя, която изразява чувствата и усещанията на героя от разказа.

🔵 Пример

🗣️: „Намираме се на село, в широка празна равнина, далеч от къщи. През мястото минава дълъг прав път с автобусна спирка. Едно дете чака.“

Забележка: Може да се удължи моментът на чакане – с часове, дори с два-три дни, като се променят чувствата и усещанията: умора, жажда, глад, сънливост, страх, задрямване.

1) Може да се редуват различни климатични условия: ситен дъжд, силен дъжд, парещо слънце, силен вятър, градушка, гръмотевици, светкавици и други.

🗣️: „Приближава автобус. Той не спира – отива към гаража. Появява се друг, но в обратната посока. Минава правилният автобус, но детето се събужда твърде късно. Накрая правилният автобус пристига (или този, който не е спрял, се връща или отстъпва назад) и героят се качва и сяда. Автобусът е претъпкан.“

Забележка: Историята може да продължи и след завръщането на детето у дома, като се подчертаят неговите реакции: срутва се от умора, заспива, пада в прегръдките на родителите, яде, пие, вика, плаче от облекчение, храни котката, кучето, птиците, рибките, събужда се от кошмар и т.н.

Накратко: оставете въображението си свободно, но не забравяйте, че играете с деца!