Образователен проект,
който свързва приказките
и математиката

Ами ако приказките ни помогнат да променим начина, по който подхождаме към математиката още от най-ранните класове?

Myths & Maths е европейски проект по програма „Еразъм+“ (2023–2026), който среща световете на образованието, математиката и приказките в Испания, България и Франция. Предлаган на четири езика, той е насочен към образователни екипи от предучилищното до средното образование, както и към дейци в областта на културата и устното народно творчество, които желаят да обогатят своя подход към математиката чрез разказвачеството.

Етимология

Математиката често се възприема като суха територия: пустиня от числа, в която се заучават формули наизуст — на пълна противоположност на приказките и техните гори от образи.

И все пак разказването и броенето споделят общ латински корен: computare, произлизащ от putare — „чистя, подрязвам, привеждам в ред“. Да изясняваш, да структурираш, да обличаш в думи: това е една и съща работа, която подхранва както разказа, така и доказателството. Тръгвайки от нещо хаотично, се разчиства, откроява се форма, прокарва се път. С приказката разплитаме ситуации; с математиката подреждаме идеи.

Опора в сетивния опит

Мостовете не свършват дотук. Митовете — най-древното изкуство — и математиката — първата наука — споделят обща почва: въображението. Мнозина математици описват една сетивна практика, изградена от догадки, възприятия и емоции, в която въображението играе решаваща роля.

В училищния контекст, с ограниченията на времето и оценяването, често отговорът взема превес над пътя до него: следват се процедури, фокусът пада върху резултата. Тогава, когато отговорът се бави, ученикът може да се обезкуражи и да загуби увереност.

Да се покаже работата на мисълта преди заключението означава да се придаде смисъл на математиката и така да се ангажира по-добре всеки ученик.

Защо приказките?

В Myths & Maths думата мит е използвана в първоначалния си смисъл на фантастичен разказ: тя обхваща приказките от устната традиция, но също така легенди, загадки, броилки и други форми на устен разказ.

Тогава защо да изберем да работим с приказки?

С формулите си за начало като „Имало едно време…“, „По онова време, когато тигрите пушели лула…“, „Това било във времето, когато животните говорели“, приказките отварят въображаеми светове — извън място и време — които се подчиняват на собствени закони. Канени сме да приемем, че в тях всичко е вярно; за времето на разказа правим „сякаш“.

По същия начин функционира и математиката.

И математическите твърдения ни канят да влезем в хипотетична рамка: „Нека е даден равнобедрен триъгълник“, „Да предположим, че съществува рационално число, чийто квадрат е 2“.

Освен това, както в приказките, така и в математиката, работим с обекти, определени чрез своите свойства, които съществуват единствено в мисълта: вълшебна пръчка, ключ с неизтриваемо кърваво петно или стъклена пантофка не съществуват в сетивния свят повече, отколкото безкрайна права, съвършен кръг или отрицателни числа…

С други думи, рамката, обектите на приказката и математическите обекти са преди всичко умствени конструкции. Да се упражняваме да ги си представяме, преобразуваме и да разсъждаваме върху тях означава да подготвим пътя към абстракцията и разбирането.

И най-вече — пътешествието на героя в приказката е преди всичко вътрешно: той се съмнява, опитва, проваля се, коригира стратегията си и се завръща променен. Това е самата траектория на решаването в математиката: търсене, експериментиране, грешки, упоритост, обосноваване — и накрая разбиране.

Развиване на мисловните образи

Четири мисловни действия структурират тази умствена работа в движение, което тръгва отвън, преминава през вътрешния свят и се връща към другите:

• Изостряне на възприятието. Представяме си само въз основа на онова, което сме възприели (форми, движения, ситуации).

• Създаване на мисловни образи.  Сравняваме възприетото и запомненото, за да си изградим сцена, схема или фигура; изследваме, преобразуваме, прекомпозираме. Именно защото вече сме виждали лъв и орел, можем да си представим грифон.

• Организиране. Структурираме тези представи в последователна ситуация, подчинена на правила, необходими за разказа, или в идея/доказателство (етапи, логически връзки причина → следствие).

• Изразяване. Споделяме този вътрешен свят с другите, като му придаваме форма. Разказваме със свои думи, за да споделим пътя на мисленето си.

В този процес поставяме под въпрос uинтуицията си, подлагаме я на изпитание, формулираме я и, ако е нужно, я преразглеждаме.

Значението на словото

Отвъд въображаемите светове, които приказката отваря, устната ѝ природа ангажира мисленето: без визуална опора гласът активира изследователското въображение. В общество, наситено с образи и културни обекти, устността връща на всеки силата сам да създава мисловни образи и да ги изразява с думи.

Myths & Maths ни показва математиката като приключение, в което пътят е също толкова важен, колкото и отговорът. Приказката и математиката активират сходни умения — възприемане, въображение, организиране, изразяване — без да се смесват. Свързването на математиката с устната приказка може да изглежда смела стъпка, но ние сме убедени, че приказките имат силата да подготвят ума за математическото приключение.